“
Здравей,
Сигурно се питаш защо това се случва на мен. С какво го заслужих. Гледаш това тяло, този храм, който до вчера е бил дом на живот, копнеж и надежда, а днес ти напомня само и единствено за празнота и самота. Не се вини. Ти не си направила нищо нередно, нищо лошо. Но знам, че изпитваш вина и това е нормално. Всички тези чувства са нормални. Приеми ги. Прегърни ги. Изстрадай ги. Няма нужда да бъдеш силна. Няма нужда да се стегнеш. Близките ти ще се справят. Не е нужно да спасяваш всички. Поплачи си, ако имаш нужда. Сълзите имат точно определен химичен състав, който пречиства и ни олеква. Казват времето лекува. Няма от какво да бъдеш излекувана. Тази загуба не се преодолява. Тя ще бъде завинаги част от теб, от твоето тяло, от твоята история. Колкото и да ти звучи нелепо в момента, моля те, потърси сили в себе си да си благодариш, защото ти оцеля. Жива си. Има те. Бъди мила към себе си. Ти заслужаваш безмерна подкрепа, разбиране, нежност и време. Дай си време. Ако изпиташ порив, напиши ми писмо или напиши писмо на себе си. От какво имаш нужда сега? Дай си позволение да се погрижиш за себе си.
Потърси подкрепа.
Прегръщам те!
“
Здравей, мило момиче,
Търся думите, с които да те прегърна. Да ти кажа, че си достатъчна. Че има много място за теб и принадлежиш с всичко, което си към всички Жени. Носиш в себе си дарът на живота и си Творец на нови светове. Предай нататък съзиданието във всички форми, които усещаш, че те призовават. В твоя живот светлината ти е безценна и тя ще открие най-правилното място да озари с топлина и любов. Начинът, по който въплъщаваш Майчината сила и грижа са нужни и правят света по-смислен. Бих искала, преди да дойде времето да прегърнеш твоята рожба, да те взема в обятията си и да ти дам цялата си любов и закрила, майчина благословия и добро наричане, да измия сълзите ти, болките от несбъднатите копнежи, сподавените ярост и разочарование. Да ти кажа, че имаш място за теб в сърцето си с всичко, което носиш и те благославям с Дара на майчинството и Божествената любов.
Бъди, Дете, и сбъдвай!
Антония
“
Здравей!
Не ме познаваш, но и аз като теб познавам болката от загубата. Представи си, че това писмо стига до теб в бъдещето…
Между другото изглеждаш чудесно за току що родила, а мъникът е просто очарователен! Разказваш ли му, че не е единствен? Че там горе грее и го закриля неговата ярка звездичка. Разбира се, че му разказваш, ти се научи да приемаш всички нюанси на живота и да ги споделяш. Това е част от теб и винаги ще бъде. Нямаш идея колко си силна!
Много се радвам, че си попаднала при най-добрия и разбиращ лекар и ето – чудото е факт! Хайде някой път да се видим на разходка с децата! Ще ми бъде приятно.
Твоя Вили.
“
Здравей, прекрасно слънчево момиче!
Желая ти в сърцето си да носиш винаги топлината, която излъчваш! Да вярваш в себе си, да намериш пристан от спокойствие, търсещата ти душа да намери своето Аз и да грееш ли грееш.
Вярвам в светлината и силата в теб и нямам съмнение, че ще се справиш с изпитанията. Имаш път да извървиш и ще го направиш – с вяра и усмивка. Не спирай да вярваш, не си сама, дори и да не знаеш това. Имаш твоите ангели, които те закрилят. Те са твоята светлина, топлина и всичко онова, което си Ти.
Не си сама! До теб съм.
Галя
“
Здравей, мило момиче,
Първо искам да ти кажа, че те прегръщам и не си сама.
Знам какво изпитваш, как боли и колко тежи буцата в гърдите. Знам как мъката идва понякога много внезапно в дни, в които уж се чувстваш добре.
Вярвам, че след като си се пръснала на безброй малки парченца веднъж, повече никога няма да си същото цяло. Но ще дойде денят, в който ще се събереш отново и тогава ще бъдеш повече от преди, ще можеш повече от преди. Това си е твоят път и твоята история – не добра или лоша, а пъстра. И всичко, което ти се случва те прави още повече теб.
В един момент всичко ще е имало смисъл и всички точки назад ще се подредят.
Прегръщам те!
Йоана
“
Здравей,
Онази велика сила ни праща изпитания, които можем да понесем. Ти, мило момиче, вървиш напред с цялата увереност на света и с подкрепата на племето от жени, които познават болката от загубата. Не си сама. Ти ще сбъднеш мечтите си. Ти ще се радваш на семейството, което желаеш. Ти ще споделяш мъдростта, добрината и куража си и ще ги предадеш на своите деца. Вярвай в себе си, момиче! В теб се вплитат твърда стомана, ковано желязо, ромоляща вода. Ти имаш и твърдост, и мекота, и сила, и нежност. Какъвто и път да има пред теб, ти ще го извървиш с гордо вдигната глава и усмивка.
Може и сега да не ми вярваш, но след време ще си кажеш тя беше права и аз някъде през вселената и пространството ще ликувам с теб, ще се радвам на щастието ти. Позволи си го и то ще дойде.
Твоя,
Добрияна
“
Здравей, мила!
Бих искала да ти дам утеха не с думи, а с мълчание и невидим гръб. Знам, че си крехка и се чувстваш ужасно сама. Силата ти е всъщност ранимост. Искам да бъда човекът, от когото имаш нужда във всеки момент. Не знам как. Искам да ти покажа нежността си, да те стопля от студа вътре в теб. Да може погледът ми да излекува болката ти. Искам да не правя грешки, но съм готова на всичко. Да създам една топка във въздуха над теб като прегръдка и трептящо сърце. Една силна и добра надежда. Готова съм да те изслушам, но най-вече да съм способа, с който да стигнеш до най-съкровеното си. Да ти дам вълшебство и да ти покажа, че всичко е възможно, че има безкрайна доброта и светлина навсякъде.
Прегръщам те,
Елена
